Меню
Колосите на Мемнон
Колосите на Мемнон това са две огромни каменни статуи на фараона Аменхотеп III – син на Тутмос IV. Управлявал Египет от 1386 – 1353 пр.н.e. от 18 – та династия.
Разположени са близо до днешния град Луксор на западния бряг на река Нил. Те са последните останки от огромен погребален храм.
Двете статуи-близнаци представят Аменхотеп III в седнало положение, с ръце, положени на коленете и поглед, насочен на изток, към реката и изгряващото слънце. Две по-малки фигури са издълбани отпред на трона, в краката: това са фигури на жена му и майка му . Статуите са направени от кварцит , донесен или от Гиза (близо до днешно Кайро) или от Гебел ел-Силсиле (на 60 км северно от Асуан).
Заедно с каменните платформи, на които са поставени, височината на колосите е 18 метра ,но те са имали корони, които днес не съществуват и заедно с тях са били около 20 метра.). Теглото на единия колос е приблизително 720 тона.
Днес те са много силно разрушени.
Първоначално Колосите е трябвало да стоят като пазители на входа на погребалния храм на Аменхотеп.Този храм е бил построен докато фараона още е бил жив.И тук е бил почитан като живият бог. В тези дни храмовият комплекс е бил най-големият в Египет. Площта му е била общо около 35 хектара и дори по-късни съперници като Рамезеума на Рамзес II или Мединет Хабу на Рамзес III не са били по-големи. Дори храмът в Карнак от времето на Аменхотеп е бил по-малък.
С изключение на Колосите, днес нищо не е останало от храма на Аменхотеп. Разположени на нивото на река Нил и уязвими от годишните разливи на реката, колосите и храмът са били изложени на постоянната разрушителна сила на прииждащата вода. Гръцкият историк и географ Страбон, творил през първите години на I в., разказва за земетресение (през 27 г. пр. Хр.), което поваля и уврежда северния (десния) колос. Една легенда разказва, че вследствие на това увреждане, тази статуя, сутрин на разсъмване, започва да издава звуци, наподобяващи пеене или човешка реч – вероятно причинено от повишаващите се температури и изпаряващата се роса от камъка.
В тези колоси гърците привиждат изображение на Мемнон, син на ЕОС – богинята на Зората и царя на етиопците, който повежда армиите си от Африка до Мала Азия, за да помогне в защитата на града и бил убит от Ахил по време на Троянска война. И от там идва и името им и до днес.
Легендата за „Пеещите колоси“, вярването, че носят късмет и славата, че притежават пророческа сила се разпространява надлъж и шир и статуите са обект на непрестанни посещения, в това число и от някои римски императори.
Мистериозните песни на полуразрушените колоси спират през 199 г., когато римският император Септимий Север заповядва да се извърши реставрация .
Днес този феномен ,че Колосите са пеели ,се отдава на разширяването на кварцита под въздействие на първите слънчеви лъчи.